Горно Сахране

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Горно Сахране
Общи данни
Население1389 души[1] (15 март 2024 г.)
Надм. височина453 m
Пощ. код6151
Тел. код04357
МПС кодСТ
ЕКАТТЕ16924
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСтара Загора
Община
   кмет
Павел баня
Иса Бесоолу
(ДПС; 2019)
Кметство
   кмет
Горно Сахране Янко Христов Янков - ГЕРБ
Горно Сахране в Общомедия

Горно Сахране е село в Южна България. То се намира в община Павел баня, област Стара Загора.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 3 km южно от Стара планина и 5 km северно от Средна гора, в западната част на Розовата долина. На два километра южно от селото преминава главен път №6 СофияБургас (европейски път E871). Най-близките градове до селото са Павел баня и Казанлък. [2] Надморската височина е 414 метра.

Населението има смесен етнически състав – през 2004 г. от 1575 жители 365 са роми и 287 – каракачани. [3]

Климатът е преходно-континентален. Наблизо минава река Габровница.

История[редактиране | редактиране на кода]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В селото се изповядва православно християнство и има църква „Рождество Богородично“ изписана през втората половина на 40-те години на ХХ век от зографския колектив на Николай Ростовцев[4] Храмовият празник до 1968 година е на 21 септември, а понастоящем – на 8 септември.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Военният паметник в селото.
Основно училище „Васил Левски“
Ритуалната зала
Читалище „Светлина 1905“
  • Основно училище „Васил Левски“.
  • Ритуална зала
  • Читалище „Светлина 1905“.

Читалището е основано през 1905 година. До 1960 г. то пребивава в различни сгради, докато тогава е решено да се построи собствена, която е завършена през 1965 г. През 1980 г. е наградено с орден „Кирил и Методий“ I степен за активната си и народополезна дейност. [3]

Към читалището функционира група за автентичен фолклор „Перуника“, която разучава, съхранява и популяризира горносахранските песни, обичаи и традиции. Има и естрадно-сатиричен състав, в който са гастролирали Стоянка Мутафова и Георги Парцалев. [3]

Ансамбъл „Каракачани“ популяризира каракачанския фолклор. Има турнета и в чужбина. [5]

В читалището е изложена етнографска сбирка, показваща бита на българите през вековете[5], а библиотеката към читалището притежава 11 000 тома техническа и художествена литература. [3]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Фирма „Габровница“ АД открива врати през 1943 г. като частно дървообработващо ателие. Към 2010 г. произвежда плоскости от дървени частици, фурнири и ламинати. [6] През 2006 г. предприятието е глобено от министъра на околната среда за изпускане в атмосферата на прах в концентрации, надвишаващи между 14 и 58 пъти пределно допустимите норми. Постановлението е обжалвано и отменено от Казанлъшкия районен съд.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В центъра на селото има мини-зоопарк с ягуари, лами, сърни, елени, муфлони, крокодили, костенурки, орли, фазани, диви патици, щрауси, пеликани, японски петли, токачки и други екзотични животни. [5]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Местното културно-просветно дружество на каракачаните „Карамандра“ организира Илинденския каракачански събор ежегодно. [5]

На 8 ноември празника на селото има концерти и много сергии. Селото също има и кукери, коледари и лазарки.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Футболният отбор на селото носи името ФК „Габровница“ – 04. Участник е в регионалната група. Играе своите мачове на стадион „Цвятко Радойнов“. [7] Най-доброто постижение е 4-то място в „А“ ОФГ-Стара Загора през 2004/05 г. Треньор е Петко Димов. Спонсор на отбора е местният завод „Габровница“ АД. Отборът се състезава в Югоизточна „В“ група.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Горносахранската кухня включва зеленчукова супа със сирене, чорба от зрял фасул и постен гювеч. [8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Телецентър Горно Сахране – Информация[неработеща препратка], посетен на 9 юни 2010
  3. а б в г 100 години „Светлина“ в Горно Сахране
  4. Филева, Аделина. Николай Ростовцев – житейска и творческа съдба. // Бялатаемиграция в България. 2011. с. 268 – 275.
  5. а б в г ЗА СЕЛО ГОРНО САХРАНЕ
  6. GABROVNITSA AD Архив на оригинала от 2010-05-07 в Wayback Machine., посетен на 9 юни 2010
  7. Четири отбора в Югоизточната „В“ група започват първенството с нови имена, посетен на 9 юни 2010 г.
  8. Дружество на каракачаните „Карамандра“$, посетен на 9 юни 2010 г.