Страната ни е красива,а природата е прекрасна. Природата не може да съществува
без животните, но векове наред те са избивани заради месото, кожата си, перата и
други. Червената книга на България е списък със застрашени, изчезващи и
изчезнали биологични видове, живеещи на територията на България.
Излиза в
томове - през 1984г. първи том, посветен на растенията а през 1985 г., втори
том, посветен на животните. Преди това в света вече са издадени няколко подобни
книги. Подготвя се второ издание на Червената книга на застрашените растителни
и животински видове в България (информация към 2007 г.) Описаните в нея
биологични видове са приоритетни за опазване в задължителния за България
европейски проект Натура 2000.
без животните, но векове наред те са избивани заради месото, кожата си, перата и
други. Червената книга на България е списък със застрашени, изчезващи и
изчезнали биологични видове, живеещи на територията на България.
Излиза в
томове - през 1984г. първи том, посветен на растенията а през 1985 г., втори
том, посветен на животните. Преди това в света вече са издадени няколко подобни
книги. Подготвя се второ издание на Червената книга на застрашените растителни
и животински видове в България (информация към 2007 г.) Описаните в нея
биологични видове са приоритетни за опазване в задължителния за България
европейски проект Натура 2000.
Фактори
С най-голямо влияние върху формирането на живата природа в България са географското положение на страната, нейното палеогеографско развитие, съвременните й природни условия (релеф, климат, води и почви) и стопанската дейност на човека.
Стопанската дейност на човека е довела до съществени промени в разпространението на естествената растителност и на животните. Някои от животинските видове са изчезнали от земите ни, други са силно намалели (чакалът), а трети са запазени само в резерватите (лебед, пеликан , дива коза и др.).
Растителност
По-голяма част от територията на България попада в средноевропейската флористична област, представена от трите основни типа растителност: горска, храстова и тревна. Височинното зониране на растителността е резултат от височинното изменение на хидроклиматичните условия и на почвените типове .
Горска растителност. Горите в България се отличават със следните особе-ности: дълъг период на възстановяване (между 50 и 100 г.); промени в гео-графското им разпространение – резултат от експлоатация или залесяване; малък прираст на запасите на единица площ.
В миналото горите са заемали обширни територии, а днес – само около 35 %
Определете преобладаващия вид горска растителност. Отговор: Широколистни листопадни гори (над 60 % от общата площ на горите).
Около 85 % от горските ни ресурси са в планинските райони: най-разпространените широколистни гори са дъбовите и буковите. Първите заемат ограничени площи с надморска височина между 800 и 1000 m. Представени са от летен и зимен дъб, цер и благун, а в южните по-топли части – от космат дъб и келяв габър. Дъбът е най-разпространен в Странджа. Поясът на буковите гори се намира на 1000–1500 m н. в. Разпространен е във всички планини, но площите му са най-големи в Западна и Средна Стара планина. Влаголюбивите широколистни видове върба, топола, елша са разпространени по заливните тераси на речните долини, по поречието на р. Дунав и на дунавските острови. По долините на черноморските реки Камчия, Батова, Ропотамо, Велека има лонгозни гори , в които преобладават ясенът, брястът, дъбът и различни увивни растения.
Поясът на иглолистните гори е между 1300 и 2100 m и е представен от смърч, ела, черен бор, бял бор. Бялата и черната мура се срещат до 2300 m и бележат горната граница на горите. Иглолистните гори са разпространени в Рила, Западни Родопи, Северен Пирин, Витоша и Стара планина.
Храстовата растителност принадлежи към вторичните съобщества, тъй като се появява след изсичането на горите. Към широколистните храсти се отнасят глогът, шипката, трънката, драката и др. В планините между 1600 и 2500 m са разпространени и иглолистните храсти (хвойна и клек), а на височина между 2500 и 2925 m и алпийска тревна растителност, в която участват и глациални реликти (тревиста върба, сребърник, омайниче и др.). Поясът на тревните алпийски съобщества е най-добре представен в Рила и Пирин. Представители на средиземноморската храстова растителност са червената хвойна, лавровишнята, странджанската зеленика и др.
Тревната растителност също има вторичен характер с изключение на високопланинските ливади. Разпространена е в Дунавската равнина и във високите планини. Ливадите и пасищата са предпоставка за развитие на пасищното животновъдство. Високопланинските ливади са на височина над 2300 m.
Животинският свят е изключително разнообразен. България се отнася към Палеоарктичната зоогеографска област и на територията ни се срещат предимно представители на три нейни подобласти: Европейско-Сибирска, Средиземноморска и Ирано-Туранска (вж. Таблица 5). Проследете обхвата на областите и представителите на животинския свят в тях.
С най-голямо влияние върху формирането на живата природа в България са географското положение на страната, нейното палеогеографско развитие, съвременните й природни условия (релеф, климат, води и почви) и стопанската дейност на човека.
Стопанската дейност на човека е довела до съществени промени в разпространението на естествената растителност и на животните. Някои от животинските видове са изчезнали от земите ни, други са силно намалели (чакалът), а трети са запазени само в резерватите (лебед, пеликан , дива коза и др.).
Растителност
По-голяма част от територията на България попада в средноевропейската флористична област, представена от трите основни типа растителност: горска, храстова и тревна. Височинното зониране на растителността е резултат от височинното изменение на хидроклиматичните условия и на почвените типове .
Горска растителност. Горите в България се отличават със следните особе-ности: дълъг период на възстановяване (между 50 и 100 г.); промени в гео-графското им разпространение – резултат от експлоатация или залесяване; малък прираст на запасите на единица площ.
В миналото горите са заемали обширни територии, а днес – само около 35 %
Определете преобладаващия вид горска растителност. Отговор: Широколистни листопадни гори (над 60 % от общата площ на горите).
Около 85 % от горските ни ресурси са в планинските райони: най-разпространените широколистни гори са дъбовите и буковите. Първите заемат ограничени площи с надморска височина между 800 и 1000 m. Представени са от летен и зимен дъб, цер и благун, а в южните по-топли части – от космат дъб и келяв габър. Дъбът е най-разпространен в Странджа. Поясът на буковите гори се намира на 1000–1500 m н. в. Разпространен е във всички планини, но площите му са най-големи в Западна и Средна Стара планина. Влаголюбивите широколистни видове върба, топола, елша са разпространени по заливните тераси на речните долини, по поречието на р. Дунав и на дунавските острови. По долините на черноморските реки Камчия, Батова, Ропотамо, Велека има лонгозни гори , в които преобладават ясенът, брястът, дъбът и различни увивни растения.
Поясът на иглолистните гори е между 1300 и 2100 m и е представен от смърч, ела, черен бор, бял бор. Бялата и черната мура се срещат до 2300 m и бележат горната граница на горите. Иглолистните гори са разпространени в Рила, Западни Родопи, Северен Пирин, Витоша и Стара планина.
Храстовата растителност принадлежи към вторичните съобщества, тъй като се появява след изсичането на горите. Към широколистните храсти се отнасят глогът, шипката, трънката, драката и др. В планините между 1600 и 2500 m са разпространени и иглолистните храсти (хвойна и клек), а на височина между 2500 и 2925 m и алпийска тревна растителност, в която участват и глациални реликти (тревиста върба, сребърник, омайниче и др.). Поясът на тревните алпийски съобщества е най-добре представен в Рила и Пирин. Представители на средиземноморската храстова растителност са червената хвойна, лавровишнята, странджанската зеленика и др.
Тревната растителност също има вторичен характер с изключение на високопланинските ливади. Разпространена е в Дунавската равнина и във високите планини. Ливадите и пасищата са предпоставка за развитие на пасищното животновъдство. Високопланинските ливади са на височина над 2300 m.
Животинският свят е изключително разнообразен. България се отнася към Палеоарктичната зоогеографска област и на територията ни се срещат предимно представители на три нейни подобласти: Европейско-Сибирска, Средиземноморска и Ирано-Туранска (вж. Таблица 5). Проследете обхвата на областите и представителите на животинския свят в тях.