ТОЙ НОСЕШЕ БЪЛГАРИЯ В СЪРЦЕТО СИ

Тази година се навършват 100 години от рождението и 30 години от смъртта на блестящия български тенор ТОДОР МАЗАРОВ - достатъчно основания, за да припомним на съвременниците, че именитият ни сънародник бе причисляван към най-великите тенори на отминалия ХХ век - Енрико Карузо, Бениамино Джили, Аурелиано Пертиле, Алфред Нури...
Корените
Мазаров е роден на 2 януари 1905 г. в с. /сега град/ Павел баня, Казанлъшко, в трудолюбивото семейство на Руси Мазаров, което изкарва прехраната си с отглеждането на маслодайна роза. Но коренът му е от известните козари Турданови от близкото село Турия, получили прякора "мазарите" поради поминъка си  /"мазарджии" в онзи край наричат хората, които преработват мляко/. Детството му преминава в тежък труд, свързан с отглеждането на рози и тютюн. Но той расте здрав, силен и звънкогласен, наследил "сребърното гърло" на майка си, песнопойката Вана Бургоджиева. Затова, когато след прекаран коремен тиф 8 годишният Тодор загубва не само гласа, но и говора си, всичките му близки са сломени от мъка. Лекарите вдигат безпомощно рамене: детето вероятно ще остане нямо за цял живот. Тогава леля му Тота Бургоджиева започва да го цери с "народна медицина". И става чудо - Тодор възвръща говора си и секналата му песен отново се понася над розовите градини.
Продължава образованието си в Казанлъшката педагогическа гимназия и голямата му любов става цигулката. Учителства в Карнобатско, докато го вземат войник в едно поделение в гр. Стара Загора. И тук удивителната му дарба е открита по една случайност. Когато една неделя войниците, тръгнали за градски отпуск маршируват и пеят по улиците, красивият глас на солиста привлича вниманието на минувачите, сред които е и Димитър Христов - един от дейците на Старозагорската опера. Той се запознава с момчето и след уволнението му от казармата го взема за хорист в операта. По-късно Тодор Мазаров пее в самодейния хор при казанлъшкото читалище "Искра". Тук младият и талантлив композитор Петко Стайнов му внушава: "Гласът ти е голямо съкровище! Не бива да го хабиш, а да го школуваш. Народът ни е петимен за голямо изкуство!" Дава му препоръка до Иван Вульпе - един от пионерите на оперното дело в България.
Школуването на таланта
В 1929 г. Тодор Мазаров постъпва в Музикалната академия. Живее повече от скромно - издържа се с помощ от къщи, с участие в църковни хорове и като солист в хор "Гусла", който до края на живота си нарича с любов  "моето първо гнездо".
През 1932 г. е приет за стажант в Софийската народна опера като хорист, който дублира роли. Първата му сериозна солова партия е на Раул в "Хугеноти". Дебютът му е оценен блестящо. През 1934 г. пее с гостуващият у нас Фьодор Шаляпин, който споделя с колегите му: "Между вас е една утрешна звезда - Тодор Мазаров!"  Но ръководството на операта го държи 5 години в унизително положение - на временен договор и с изключително ниска заплата. Сили и подкрепа да продължи му дава неговата всеотдайна съпруга. През 1933-та година Мазаров се жени за своята колежка от Академията Слава Шламбора - дъщеря на художникът-график от чешки произход Франц Шламбора. Въпреки, че притежава талант и висока музикална култура, Слава жертва личната си музикална кариера, посвещавайки всеотдайно цялото си време и внимание на Мазаров, убедена в бляскавото му бъдеще. Решаваща роля в живота му изиграва и подкрепата на отличния музикален педагог Желю Минчев. Той помага на певеца да усъвършенства гласа си и настоява той да се яви на Международния певчески конкурс, обявен във Виена през 1937-ма. Някои от колегите на Мазаров са в шок от завист. И когато той моли за отпуск, един от диригентите в операта заявява на директора: "Мазаров не бива да се пуска във Виена! Ще орезили себе си, и театъра и България!"
Въпреки всичко, Мазаров взема заеми от приятели и придружен от Желю Минчев заминава за Виена без да подозира, че прави най-успешната, и съдбовна крачка в живота си. Въпреки злонамереното "пророчество" на неговите недоброжелатели в България, след прослушването на 120 певци от цял свят, журито го класира на първо място!
Възходът
 "Ето един човек, в чиито крака утре ще лежи целия свят. Неговият глас е неоценимо съкровище - същински Карузо, само че с по-красиви, по-светли и по-жизнени височини!" - заявява Бруно Валтер - един от най-големите тогавашни диригенти.
"Уверен съм, че в най-скоро време ще чуя тенорът Тодор Мазаров да пее на първокласните европейски сцени, защото неговият певчески дар и неговият глас са едно чудо!"- смята Фернан Масон - диригент на парижката "Опера комик".
За една нощ унижаваният и непризнаван в България Тодор Мазаров става световна знаменитост!  Винерщатс опера му предлага без всякакви резерви договор за 25 години и на 26 септември той дебютира на нейната сцена с ролята на Радамес в "Аида", като си партнира с прочутата Мария Немет. Нещо повече - Мазаров е първият певец, изпълняващ на виенската оперна сцена ариите си на български език, защото не знае немски. Това е прецедент допуснат само за това, че музикалната публика във Виена пренебрегва текста, за да се наслади на гласа му! Едва по времето на Аншлуса /присъединяването на Австрия към Германската империя/, когато един немски офицер прави луд скандал за "безобразието" да се пее на славянски език, Мазаров старателно заучава ариите си дума по дума на немски. Така започва бляскавия му път по европейските сцени, продължил почти 40 успешни години!
Лирико-драматичен тенор с широко певческо амплоа, Мазаров изпълнява теноровите партии в най-популярните опери, които му спечелват световна слава: "Бохеми", "Травиата", "Тоска", "Дон Карлос", "Риголето", "Трубадур", "Кармен", "Хованщина", "Евгений Онегин", "Ромео и Жулиета", "Селска чест", "Бал с маски", "Палячи", "Княз Игор", "Африканката", "Борис Годунов" и десетки други. За връх в кариерата му се смята партията на Арнолдо във "Вилхелм Тел", композирана от Росини специално за Алфред Нури - първия тенор на Парижката опера. Мазаров я изпълнява с огромен успех в Миланската скала, след което критиката го нарича "новото гласово чудо", тъй като това е една от най-трудните тенорови партии, написана за "желязно гърло".
През целия си творчески живот, обичащ до болка и тъгуващ за България, Тодор Мазаров съзижда един постоянен мост между "българския" и "чуждестранния" период на своето изкуство, като пренася голяма част от международните си завоевания с многократните си гастроли в Софийската опера и в страната. Партнират му блестящо съзвездие български оперни артисти: Надя Тодорова, Катя Спиридонова-Бръзицова, Михаил Попов, Михаил Люцканов, Лиляна Барева, Събчо Събев, Нели Карова, Илка Попова. Негови почитатели си припомнят, че появата му в София се превръщала в събитие, в културен фойерверк. Хората чакали по цяла нощ на опашка пред касата, за да си купят билети, а на представленията залата се взривявала от аплодисменти.
Към края на живота си Мазаров получава във Виена професорска титла като вокален педагог и е първият българин, получил в Австрия орден за високи постижения в областта на културата. Награден е и с орден "Кирил и Методий" от българското правителство във връзка с неговата 70 годишнина.
Заник и безсмъртие
"За мен баща ми беше истински българин, еталон за българския дух - упорит, честен, прям, откровен, много трудолюбив, много амбициозен.
Родината му липсваше. Често казваше "Не знам как бих живял, ако нямах в сърцето си България!" - споделя днес единствената му дъщеря, музикалната педагожка Мария Мазарова-Гинева. - Той никога не се възгордя , не се самозабрави, не се чувстваше и държеше като звезда. До края на живота си остана естествен, скромен, достъпен и земен човек..."
Тодор Мазаров умира във Виена на 13 септември 1975 г. на 70 годишна възраст. В деня на погребението му Виенската опера спуща черно знаме, а ковчегът му е отрупан с венци от неговите многобройни почитатели. В книгата "Тодор Мазаров", която издава през 1980 г., дъщеря му пише: ..."И остана завинаги в прегръдката на австрийската земя едно българско сърце, преливащо от музика и обич към изкуството, към България!"
Земляците на Мазаров от Павел баня - сърдечни, простодушни и лишени от завистта и коварството в музикалните среди - и до днес пазят вълнуващи спомени, възхищение и почит към него като човек и като певец. На неговото име е наречен самодейният хор за школувано пеене при павелбанското читалище "Напред" , носител на лауреатски звания, златни медали и орден "Кирил и Методий". А в центъра на града, в началото на градския парк, се издига скромния му белокаменен паметник, обезсмъртил величието на талантливия българин...
             Йорданка ТРОПОЛОВА